Бог прие плътта ни и стана един от нас
Всички истинни думи „Обичам те!” са били изречени шепнешком
И нито сълза за рая, който продаваме за една глътка тление
Парадоксите на нравствеността
Нашият дълбок грях е, че забравяме вечността
Не наранявай другите, за да се почувстваш по-добре
Църквата е победа над смъртта и възможност за вечността
Много от нас са обзети от синдрома на „онеправдания“ човек
Трябва да „кликнеш“ в себе си, за да вземеш решение за своя живот
Светостта не е състояние за малцина, защото Христос е за всички
Църквата не ни предлага да станем „добри хора“, а да бъдем обикнати
Лекарството на покаянието ухае на небе
Ела близо до мен
Не оставяй дните си без живот
Брате, остави живота на другите
Страхът ражда най-големия неуспех
Спасението е в общението с другите
Не допускай съмнението за любовта на Бога да се загнезди в теб
За да си щастлив, научи кой си и спри да се сравняваш с другите
Както живяхме, така и ще умрем…
Христос иска от нас животът ни да благоухае на милост
Красотата е в смирения дух
Толкова болка, но и толкова светлина
По-удобно е да съдиш, отколкото да бъдеш съден
Дойди, Христе мой, направи сърцето ми Рождество Христово …
В молитвата си трябва да мълчим, за да чуем Бога
В „окопите” на живота се „гнезди” Божията благодат
Колко хубаво, че ми го каза…
Св. Литургия е вечеря, а светците са наши сътрапезници
Трябва да опиташ сладостта на добродетелите, за да разбереш горчивината на греха
Духовникът отморява чрез покаянието на човека
Любовта променя не само този, който обича, но и този, който бива обичан
Принизихме Христос до натрапник в нашия живот
Духовната пролет на покаянието
Силата на християнина не е в „Осанна!“, а в „Разпни Го!“
Идва едно Рождество, различно от другите
Църквата не затваря вратата за никого
Блог за отец Павел Пападопулос 