


Социалните медии са заменили здравата коумникация лице в лице

Превърнахме църковния опит в плитка религиозност

Този, който има сърце, може да се спаси

Бог прие плътта ни и стана един от нас

Всички истинни думи „Обичам те!” са били изречени шепнешком

И нито сълза за рая, който продаваме за една глътка тление

Парадоксите на нравствеността

Нашият дълбок грях е, че забравяме вечността

Не наранявай другите, за да се почувстваш по-добре

Църквата е победа над смъртта и възможност за вечността

Много от нас са обзети от синдрома на „онеправдания“ човек

Трябва да „кликнеш“ в себе си, за да вземеш решение за своя живот

Светостта не е състояние за малцина, защото Христос е за всички

Църквата не ни предлага да станем „добри хора“, а да бъдем обикнати

Лекарството на покаянието ухае на небе

Ела близо до мен

Не оставяй дните си без живот

Брате, остави живота на другите

Страхът ражда най-големия неуспех

Спасението е в общението с другите

Не допускай съмнението за любовта на Бога да се загнезди в теб

За да си щастлив, научи кой си и спри да се сравняваш с другите

Както живяхме, така и ще умрем…

Христос иска от нас животът ни да благоухае на милост

Красотата е в смирения дух

Толкова болка, но и толкова светлина

По-удобно е да съдиш, отколкото да бъдеш съден

Дойди, Христе мой, направи сърцето ми Рождество Христово …

В молитвата си трябва да мълчим, за да чуем Бога

В „окопите” на живота се „гнезди” Божията благодат

Колко хубаво, че ми го каза…

Св. Литургия е вечеря, а светците са наши сътрапезници

Трябва да опиташ сладостта на добродетелите, за да разбереш горчивината на греха

Духовникът отморява чрез покаянието на човека

Любовта променя не само този, който обича, но и този, който бива обичан

Принизихме Христос до натрапник в нашия живот

Духовната пролет на покаянието

Силата на християнина не е в „Осанна!“, а в „Разпни Го!“

Идва едно Рождество, различно от другите

Църквата не затваря вратата за никого
