Автор: архим. Павел Пападопулос
Задушаваме се с помисли: „Кой ме видя, кой ме погледна, какво си помисли, как ще обърна към него, какво да му кажа, как да го кажа?”. Междувременно вечер може да правим поклони и молитви, да ядем без олио, да имаме духовник и да се причастяваме редовно, но нашият нарцисизъм да не ни оставя да живеем по християнски. Оцърковили сме нашия егоизъм, превърнали сме в „духовен живот” един живот в отчуждение от другите, а не живот в общение с тях. Автономни закономерни морални постъпки и „очистване от страсти” са заменили Христос.
Не търсим Христос, нито другия. Любовта на думи „върви” в църковните кръгове; тя обаче прилича на зла мащеха на духовния живот, след като е откъсната от аскезата, която търси благодатта. Постигнахме непостижимото: да се самообожествяваме по християнски, да се смиряваме нарцистично, да се подвизаваме антихристиянски, да се самооправдаваме в изповедта, да осъждаме-отхвърляме другите с любов, да се черкуваме индивидуално. . . да бъдем християни-антихристияни.
превод: Константин Константинов
Блог за отец Павел Пападопулос 