Духовникът отморява чрез покаянието на човека

untitledАвтор: архим. Павел Пападопулос

Колкото и хубави слова да пишеш във фейсбук. . .

Колкото и постинги за любовта  да пускаш. . .

Колкото и мъдрости и да споделяш. . .

Не се заблуждавай. Няма да  станеш добър християнин по този начин.

Без аскеза християнството ти е „незаконно”.

Без светотайнствен живот никога няма да познаеш Христос.

Всички се научихме да го играем добри, благи, мъдри.

Пишем и говорим за духовни въпроси, без да сме направили нито един поклон в живота ни.

Богословстваме без почти никога да се молим.

Може да общуваме и със свети хора, но оставаме залепнали в нашите страсти,  капризи,  егоизъм.

Пишем като  специалисти, докато живеем като хора, които нямат никаква представа за нещата. . .

Хиляди църкви  и да построиш с твоята собственост, ако не влезеш в една, няма да се спасиш.

Без лична аскеза никакво духовно преуспяване не може да настъпи в живота ни.

Да четем книги с духовно съдържание е добро, но не е достатъчно. Колкото и книги да прочета за молитвата, ако аз самият не се моля, нищо не съм постигнал. Колкото и книги  да прочета за смирението, ако оставам в егоизма си, тогава книгите, които съм прочел, ще станат моето осъждане, защото като съм научил нещата, накрая нищо не съм направил. Колкото и книги да прочета, на колкото и беседи да отида по въпроса за брака, ако лично не взема решение да обичам без нищо в замяна; ако не разбера, че бракът е арена, а не удобства; ако не приема, че съм призван да загубя заради другия, тогава винаги ще чувствам брака като ад и съпруга/та като враг.

Най-голямото ни безумие е, че сме на пристанището, но въпреки това корабокрушираме. И това става, защото не искаме да се съразпънем в Христос.

Ако приоритет на живота е спасението ни, тогава всичко придобива смисъл и на всичко гледаме по различен начин, далеч от светския дух. Но ако приоритетът е да става по нашата в брака, или да сразим колегата ни, или да придобием социален престиж, добро име, или другите да изпитват респект към нас, или да задоволяваме страстните си похоти. . . тогава със сигурност не вярваме в истинния Христос на Православната Църква, а в нещо друго. . .

Красиви думички можем да пишем без проблем. . .

Не те ще ни спасят. Спасява ни Христос, Който обаче иска и нашето съработничество.

Сега, този, който иска да разбере това и да го приеме, добре. Който ще търси оправдания, Бог да го просветли и да осъзнае най-накрая, че амнистирането на неговия разглезен живот е най-големият му грях, който го води до заблуда, а от заблудата – към гибел.

Води смело своята борба и Господ ще те укрепи. Но какво говоря? Ще те спаси. Но води борба. Полагай усилия. Добре че Справедливият и Човеколюбив Господ няма да ни съди само по резултата от нашето усилие, а ще види произволението ни, разположението ни, което сме имали да станем Негови.  Затова и ако не преуспяваш духовно, не се отчайвай. Дори само  за това, че полагаш усилия Небето се отваря за теб. Нека имаме покаяние и разположение, което се превръща в практически усилие – да променим ума си, да стъпчем егоизма си, да се очистим от страстите и тогава да не се боим от нищо – дори и смъртта става живот.

***

Питаме духовника си, търсим прозорливи харизматични старци да ни посъветват как да се решат проблемите ни, как да се осъществят земните ни копнежи. Питаме съвременни свети хора, питаме духовниците си и дискутираме надълго с тях за проблемите ни, за душевните ни състояния, за грижите ни. Питаме как, кога, защо едно, защо друго, кога ще се избавя. . .

Рядко, навярно и никога някой духовник да бъде запитан: „Отче, как ще се спася?” Почти никой не се интересува как ще се спаси. Почти всички се интересуват как ще се реши проблемът им. Затова и искат да отидат при духовниците си, за да им  даде едно решение  на това, което ги занимава.

Кой пита: „Как ще се спася, отче?” Как ще се спася? Какво трябва да правя, за да се спася? Не за да се реши проблемът ми, а за да се спася. Затова е Църквата. На това съм призван да отговоря и аз като духовник. Но виждате, че и аз, както и почти всички духовници, биваме третирани като психолози, като хора, които ще чуят проблема и ще разберат човека.

Със сигурност и това става, но не е работа на духовника и съответно на Църквата просто да облекчи страданието ни, скръбта, която имаме, (и която обикновено се дължи на егоизма ни), а да ни изцели духовно. Виждал съм много хора да плачат  на изповед, но малцина плачат за греховете си, повечето хора плачат от нерви, от егоизъм. Плачат, че нещата не вървят както искат. Плачат, защото са ги принизили, защото не ги зачитат. Плачат, и това са сълзи – сълзи от егоизъм, а не от смирение; сълзи на неразкаяност, а не на покаяние.

Преди и аз да получа благословението за Великото Тайнство Изповед, мнозина опитни духовни отци ми казваха, че изповедта е много изморителна за духовника. Не можех да ги разбера. Сега обаче, когато живея тази истина, мога да кажа и аз заедно с тях, че изповедта наистина те изцежда!

Но да отбележа, че това става не защото идват хора, които изповядват греховете си, а защото идват хора, които искат решение на проблемите си. Тоест не е изморително, че ние, духовниците, слушаме грехове, а че слушаме оправдания. Не е изморително, че идват хора, които не се изповядват. Изморително е, че идват хора, които търсят вълшебна рецепта, за да се уреди бракът им, за да се помирят с любимия, да върви добре работата им. Идват, за да плачат, че техният приятел ги е предал, за да се оправдаят, че не постят, че не ходят на църква, че не говорят със съседа си, за да изразят просто оплакването си, че са били ощетени с наследството и т.н.

Когато духовникът слуша един човек, който има покаяние, да изповядва  греховете си, тогава отморява, отдъхва. Не защото му харесва да слуша грехове, а защото в онзи момент и той става причастен на благодатта, която идва поради смирението на изповядващия се. Духовникът отморява чрез покаянието на човека. Това, което  го уморява, е неразкаяността, която среща в Тайнството Покаяние.

 

Превод от гръцки език: Константин Константинов

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s