Трябва да опиташ сладостта на добродетелите, за да разбереш горчивината на греха

Автор: архим. Павел Падапопулос

„Ако не ядеш от тях (добродетелите), няма да узнаеш горчивината на (пороците)“. Авва Исаия

Трябва да опиташ сладостта на добродетелите, за да разбереш горчивината на греха.

Не можеш да придобиеш знание за греха, ако вършиш (съзнателно) грях, а след това се каеш и отхвърляш греха.

С други думи, не може да придобиваш чувство за това какъв ужас и какъв бунт срещу Бога е и най-малкият грях, участвайки в него, защото колкото повече участваш в него, толкова повече биваш поглъщан от него.

Тоест когато някой съгрешава, не само не стига до покаянието, а по-скоро се съединява с греха и сам става един грях.

Човек трябва да опита сладостта на добродетелите, богопознанието, за да може да разбере какво е грехът.

Ако някой е сребролюбив, все повече ще желае сребролюбието. Искаш да разбереш сребролюбието? Обедни за Бога. Ако обеднееш, тогава ще разбереш сладостта на бедността, и тя ще те накара да почувстваш ужаса на сребролюбието.

Ако не приемеш всички в сърцето си, няма да можеш да разбереш колко ужасно нещо са гневът и омразата, злобата и завистта. . .

Старец Емилиян Симонопетритски

***

„Гледай как е облечена“ – ще каже някоя по-възрастна госпожа за някоя по-млада нейна приятелка  и връстничка по време на Литургията, или „кой е този“? Не съм го виждал друг път» ще изкоментира по време на службата старият настоятел, когато види някой, който не познава.

По някой път църковни хора, с други думи тези, които се черкуват често или дори изпълняват някакво служение в храма, падат в капана на „затворения клуб“, където смятат, че пространството на храма им принадлежи и така  всеки, който изглежда необичайно в техните очи, заслужава коментар.

Когато Христос се качил да проповядва в синагогата за първи път, срещнал коментарите, които се повтарят до днес в нашите храмове. Това, човек да чувства Църквата „като свой дом“ е напълно различно от това да смята, че Църквата му принадлежи. Ако някой, независимо дали е  поп, клисар, настоятел, обикновен вярващ, затваря вратата за другите, всъщност затваря вратата за Самия Христос.

Ако някой смята Църквата за негова собственост, тогава по-скоро трябва да отвори Евангелието от самото начало и да го прочете. И ако идва на църква, понеже няма какво друго да прави, по-добре кракът му изобщо да не стъпва, ако с неговото поведение се старае да предаде това злочестие и на другите. С кафенета – „дал Бог” – е пълно…

Никога да не забравяме, че в Църквата сме равни, независимо какво правим извън нея. Ако не приемаме това равенство, значи имаме някакъв проблем и би било по-добре да го видим.

архим. Ясон Кесен

Превод от гръцки език: Константин Константинов

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s