В „окопите” на живота се „гнезди” Божията благодат

beach-394503_960_720

Автор: архим. Павел Пападопулос

Повечето се влюбват в другия, защото не го познават.

Влюбват се в тайната, в непознатото. . . в надеждата за едно лице, което ще изпълни копнежите им. Затова и мнозина не след дълго губят любовта и ентусиазма.

Разделят се, след като са охладнели. Познаването на другия ги разочарова.  Едно очаквали, друго намерили. Не само другият е виновен, а и ние. Навярно само искаме и искаме, без да даваме.

Навярно се разочароваме, защото нашата егоцентричност не ни оставя да приемем, че другият не е съвършен, че „егото” ни  не е непогрешимо, както смятаме. Разочароваме се, че не можем да променим другия, да го направим както нашето въображение ни диктува.

Съществуват и други, които колкото повече се опознават, обичта нараства, преобразява се, става любов.

Една връзка на взаимно проникване и мир. Не само си пасват. Не остават само в това. Стават  като едно.

В теб се ражда чувството за нужда от другия – че не съществуваш  без другия.

Те ни показват начина си на живот.

Те, които нямат нужда от материята, за да са щастливи. Те, чието щастие не се крепи върху задоволяването на техните фантазии и очаквания, които имат от другите, а имат за основа взаимното проникване, жертвата, грижата за другия, себеотрицанието, излизането от комфорта, безкористието, благодарността. Те, на които е достатъчно съприкосновението на погледите им. Достатъчно им е да могат да кажат на другия „Благодаря ти, че ме оставяш да те обичам”.

***

С някои хора може никога да не се запознаеш, но чувстваш, че отдавна ги познаваш. Четеш една тяхна мисъл, виждаш тяхната снимка, чуваш една тяхна дума и осъзнаваш, че вече си осъден да ги обичаш.

И тази присъда е най-честна и свещена.

Друг път имаш благословението да си ги опознал и отблизо; и не след дълго си се свързал толкова много с тях, че са станали членове на твоето семейство, дават живот на живота ти, утеха на твоите мъки. Вече са  утешителен стадий в часа на твоята тревога, техният глас  е топлинка, но и свежест във всекидневието.

***

Ако си съгрешил, не оставяй греха в теб. Не казвай: „Какво да се занимавам, ще падна отново!”. Изповядай се колкото можеш по-скоро. Колкото повече оставяш  греха в теб, толкова по-лесно ще привикнеш към него, толкова по-лесно ще го приемаш, толкова по-лесно ще го вършиш и в бъдеще.

Съгрешил си? Покай се и се изповядай.

Затова е и много важно да сме близо до нашия духовник, в нашата енория, в нашия град. Върви, намери го и му го кажи. Дори да не може да те види задълго, ти върви и му го кажи дори на крак. Да падне от сърцето ти, да се преустанови властта на греха в теб. Така ще намериш мир и ще се заличи вината на падението ти.

***

Всички ние съгрешаваме, но не трябва да приемаме греха, какъвто и да е той. Освен разрива, който създава в нашата връзка с Бога, грехът прави и нещо друго – ако го оставим в нас, той трови сърцето ни и го кара по-лесно  да приема и други грехове. Така човекът, който е паднал в един грях, но не го е изповядал, може да се оскверни и  с други, защото не е отдал значение на първоначалния. Никой грях не е малък, защото никой грях не ни отделя „малко” от Бога. Грехът ни отделя от Бога, отсича ни от Неговата благодат, която се дава щедро на всички.

Ако си съгрешил, ако си замърсил твоята вътрешност с мисли, слова и дела, които противоречат на Божието слово, се покай и извърши покайни дела. Извърши добри и богоугодни дела. И първото ти дело да е изповедта, твоето очистване. Ако не се очистим от греховете ни, няма да можем да обработим добродетелите.

Първата добродетел, която ще доведе и другите, е покаянието, което предполага смиреномъдрието.

***

В крайна сметка кой е по-щастлив?

Този, който вижда Бога в битката, или този, който не влиза в битката?

По-скоро първият. Този, който вижда Бога в битката на своя неуспех, болест, изкушение.  Този човек, макар и в „окопите” на помислите и болката, чувства божествено утешение.

Да виждаш Бога в битката на живота си, да разбираш Неговото присъствие и да придобиваш мир, уповавайки се на Него.

Всяка болка, всеки неуспех, всяко затруднение нека бъде и за теб възможност да напреднеш в Христос; да се смиряваш, да се покайваш, да се молиш, да преразглеждаш приоритетите на живота си.

В „окопите” на живота се „гнезди” Божията благодат. . .

***

Клюкарят при клюкаря ще отиде, нали така? Някой, който има конкретна страст, ще намери за компания хора, които имат същата страст.

Но ако човекът знае, че ние не се занимаваме с другите и с клюки, нито многословим, тогава няма да дойде при нас, защото знае, че няма да се отдадем на задоволяване на тази страст.

Страстта се преодолява чрез добродетелта. Многословието се преодолява чрез мълчание. Но с мълчание, което става съзнателно. Някой може да мълчи, понеже не знае да говори; и някой може да мълчи като аскеза.

Много пъти казваме нещо, тежка дума, някаква хула, и след това казваме: „Ах, прости ми, без да искам”, и добре правим, че искаме прошка, но ако проверим себе си, ще видим, че това, което е казал езикът ни, това имаме и в нас.

Ако поклатиш силно един съд с олио, от капачката може да протече. Какво ще протече? Вода? Не, олио. Това, което има съдът, това ще се излезе в такъв момент. Така става и с нас – каквото имаме в нас, това ще излеем. Няма да се излее, когато всичко при нас върви добре, а когато имаме смущение, в някоя трудна ситуация, сред изкушението.

Една поговорката гласи: Вярвай на думите от виното; аз бих добавил и на думите от гняв! Човекът, който пие (вино), се развързва езикът му и той казва каквото има в себе си, същото става и с този, който се разгневи. Това, което ще каже, го носи в себе си, не го показва, но ако стане нещо, веднага ще го каже.

Въпросът е да се трудим вътрешно. Да укротяваме езика си чрез аскезата (упражняването) на мълчанието. Една пословица гласи: „Говори, ако ще кажеш нещо по-добро от мълчанието”.

Внимавайте!  Св. Йоан Лествичник говори за едно мълчание, което съдържа разсъдителност и съзнателност. Отбелязвам това, защото много пъти може да видите някой, който е мълчалив,  да се разгневи и тогава ще започне да говори неща, които не е казвал толкова време. Това означава, че мълчанието му не е било плод от духовен труд, а за пред хората, било е едно високомерно мълчание.

Това да мълчиш, да не си движиш езика, но да многословиш в теб, е бездарен дар, т.е. ти не многословиш (правиш една малка стъпка), но от друга страна оставяш в теб да работят помислите, вътрешно осъждаш другите, и това, което си постигнал с твоето външно мълчание,  го губиш с твоето вътрешно многословие.

Решението и преодоляването на многословието не е само външното мълчание, но и вътрешното мълчание, вътрешното безмълвие.

Човекът, който има мир, има и вътрешно мълчание. И такъв е човекът, който не се занимава с другите, а с неговите грехове, човекът, чиято грижа е връзката му с Бога. Безмълвие има човекът, който е духовно устроен, тоест живее със смирение и покаяние, подвизава се в  Църквата, участвайки  отговорно в  Тайнствата.

Някъде бях прочел следното: можеш да говориш цял ден и вътрешно да живееш в мълчание, тъй като отваряш устата си само за богоугодни неща. От друга страна, може да мълчиш цял ден, но да не пазиш богоугодно мълчанието, защото помисълът ти дърдори, осъжда и говори много.

Ако не заглушим в нас злите помисли, в часа на изкушението винаги ще ни се изплъзват думи, които ще раняват другите. Въпросът е сърцето ни да се изпълни с Христос; тогава ще отваряме сърцето си отговорно и с разсъдителност, със снизхождение, със смирение, с любов.

Нека имаме за пример Пресвета Богородица, чието мълчание е най-голямата и дълбока проповед.

 

Превод: Константин Константинов

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s