По-удобно е да съдиш, отколкото да бъдеш съден

везни

Автор: архим. Павел Пападопулос

Дойде, за да насрочи дата за сватбата си.

Докато гледах календара, погледът му  се отправи към епитрахила върху закачалката, който винаги стои в канцеларията.

Бях готов да му обясня  за разрешителното относно брака, когато с решителен глас ми каза „Отче, сложете епитрахила, искам да се изповядам”.

Проявих послушание. Сложих го. Когато го свалих, очите му бяха различни. Плака много. За първи път се изповядваше. Дълбоко покаяние. Дълбоко съзнание за греха.

„Отче, утре ще дойда да говорим за брака. Днес почувствах, че се възродих. .  Сякаш полудях от радост, сега не ми е до  бумаги!”- ми каза и си тръгна.

Наистина го видях, срещна Христос. И когато това става, човекът оставя всичко, за да опази в себе си тази сладка лудост от Неговото присъствие. За нищо не го е грижа, дори  за сватбения ден.

П. П.  Сватбата не се отложи, напротив, ще стане  по-скоро от предвиденото.

***

Да градиш кариера в Църквата, разчитайки да развиваш фанатизъм и зилотизъм, носейки овчата кожа на благочестието и на православното мислене, е отвратително и безнравствено.

В Църквата сме призвани да съборим нашето его, особено ние, свещениците; призвани сме да водим вярващия народ към Христос, а не към нашата личност; призвани сме да помиряваме нашето паство, а не да го ужасяваме; призвани сме да преподаваме вярно словото на Истината, а не да измерваме „православността“ на другите.

Но и народът си е виновен, че страда от герондолатрия (култ към старците) и липса на разсъдителност; че не може да отличи кариериста от пастира. Смята, че понеже някой изобличава „злото“, изобличава владици, изобличава управлението… е и добър пастир. Не. Кариеристът е този, който е видял, че има перспективи за изявяването му като „църковен фактор“ чрез неговия богопротивен зилотизъм, чрез изобличението на другите, чрез осъждането, чрез злобата. Затова и много християни се предават на такива „пастирски грижи“. Защото други са зли, не те самите. Други правят грешка, а те самите са истинни, прави, непогрешими.

По-удобно е да съдиш, отколкото да бъдеш съден. Затова и зилотизмът е на мода.

И някъде тук (ако този текст го чете някой, в когото е влязла тази „муха”) кариеристът ще остави духовните си чеда да говорят за него. Да хулят. Да отлъчват. Той ще замълчи. Защото сега знае добре,  че за него е по-изгодно да го играе смирен, да навлече овчата кожа на псевдодобротелта и да остави неговите чеда и следовници да унизят противниците му.

И  всичко това го пиша с болка. Наистина. Защото  е тъжно да виждаш хора, които хулят в името на Христос, хора, които говорят безсрамно в името на Православието, хора, които съгрешават в името на Истината.

П. П. Днес е Въведение Богородично: нека влезем в нашата скришна стая, в нашата килийка, в нашата стая и да заплачем за греховете ни, нека се помолим Господ да ни даде просветление и разсъдителност. Нека и ние влезем зад завесата на нашето „достойно“ аз. . . И да го изобличим, за да може себепознанието да отдалечи заблудата, че сме „достойни”; чрез себеукоряването да съборим „православния кариерист“, който крием в нас, и в покаяние и смирение да изживеем останалото време на живота ни.

Превод: Константин Константинов

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s