Христос иска от нас животът ни да благоухае на милост

123

Автор: архим. Павел Пападопулос

Може да си сам, но когато имаш някой, на който му пука за теб, и за някой ти пука, тогава не чувстваш самота. Или най-малкото самотата ти се смекчава.

Може да имаш връзка с някой, но да чувстваш самота, защото на другия реално не му пука, нито  на теб ти пука за него – защото имате плътска, а не същностна връзка. Имате връзка, който се очертава в рамката на насладата, а не на общението, в рамката на удобството, а не на кръста.

Затова и в крайна сметка самотата е нещо по-дълбоко и навярно косвено свързано с отношенията. Съществуват отношения-връзки сред самотата и съществуват самотни хора пълни с общение, изпълнени с любов, защото им пука за другите, но има и хора, на които им пука за тях, без себичност и страсти.

***

Нека бъдем хора на милостта, за да намерим милост.

Как е възможно да казвам „Господи помилуй”, да търся милост, когато не проявявам милост, когато не проявявам снизхождение към другия? Как е възможно да искам прошка от Бога, когато не прощавам на брата ми (каквото и да ми е сторил)? Как е възможно да търся Рая, когато ставам ад за другия?

Нека бъдем хора на милостта, за да намерим милост.

„Защото съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост: милостта бива похвалвана на съда (Йак. 2:13). Милостта не се бои пред Съда.

И Сам Господ казва: „Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани” (Мат. 5:7).

Нека погледнем другите с любов, без коравосърдечие.

Не е твоя работа да изобличаваш другите, дори и тези, които живеят без покаяние и разпътно. Твоята работа е да прегръщаш човека, да претърпяваш, да се молиш, да прощаваш, да обичаш. Божий човек е човекът, който вижда всичко чрез милостта. Без претенции, без строгост, без наказания. Не е богоугодно да унижаваме другите в името на Христос. Богоугодно е да се разпъваме, да прощаваме, да проявяваме милост, разбиране, подражавайки на Христос.

За да проявяваме милост, е нужно да опразним сърцето си от себелюбие, високомерие, егоизъм. Нужно е да придобием дълбоко и съществено покаяние, скръб за греховете ни. Смирение.  Когато поставим себе си под всички, тогава на всички гледаме с очите на кротостта и мира. Спираме да претендираме за първенства по „чистота”, за непогрешимост, за нравственост.  Не се фиксираме в това да надминем другите, спираме да копнеем признание, отдалечаваме се от заблудата, че стоим по-горе от другите.

Другият вече става приятел и брат, свой и възлюбен. Отнасяме се към него  с благост и доброта.

Това иска Христос от нас. . . животът ни да благоухае на милост.

***

Знаете ли защо социалните медии имат успех? Защото се харесват много на тези, които имат омраза, комплекси и злочестие в живота си и искат да предадат това и на другите.

Злото винаги иска да се изтъква, да си направи реклама, да зарази колкото може повече хора. Коментари и след това коментари върху коментарите и все така: коментари и осъждания.

Затова и рядко ще срещнеш хора, които не остават в злините на света, а ще видят доброто; няма да останат в мрака, а ще видят светлината и ще пребъдват там.

Важно е да оставаме в добрините и тях да изтъкваме. Много пъти падаме в капана да борим злото. И го борим с такава мания и упорство, че накрая и ние самите се заразяваме с мръсотията, с мрака, със злочестието.

Мисля, че не е нужно постоянно да говорим за всички злини, които стават в страната ни и въобще. Човекът, който е влюбен, говори постоянно за възлюбената, не говори за тези, които не са негови възлюбени, или за тези, които са му сторили зло.

Ако и ние сме хора на Светлината, Истината, Христос, за тези неща ще говорим.  Няма да победим лъжата, воювайки с нея. Ще победим лъжата, изтъквайки Истината.

За съжаление, в социалните медии има мнозина, които всекидневно изобличават злото, изобличават грешките на другите и т.н. По този начин обаче не се изтъква доброто, правилното, богоугодното. Напомнят ни за някои типове, които отиват на стадиона и вместо да крещят лозунги за своя отбор, хулят противниковия отбор. Това е духовна болест.

Не е здравословно да се занимаваме, разпространяваме и възпроизвеждаме нещо, което е станало.  Колкото и да хулим нещо лошо,  не го изцеляваме, напротив, и ние съгрешаваме. Въпросът е да вложим в живота ни Истината, Любовта, Христос. Тогава всичко става красиво. Както една свята игуменка, която попитали: „Майко, видя ли в пътуванията си зли хора, лукави човеци. . .”. Тя отговорила: „Не, детенцето ми, всички хора, които познавах, бяха добри, нито един не бе зъл!”. Всички гледала като добри и благи. Защо? Защото си изгубила ума? Не. А защото всички гледала с очите на Христос, чрез любовта, чрез некомплексираната свобода, която Божията благодат дарява. Не останала в грешките на хората, а  гледала хората чрез мира на сърцето си, в което имало място за всички. . .

И най-дълбокият мрак се променя и става светло, когато запалим малък огън. . . Въпросът е да запалим огънчето (с нашия личен пример), а не да издаваме присъди над мрака. . .

***

Колкото повече се трудиш, колкото повече се терзаеш  от любов към Христос, толкова повече съкровища трупаш на небето. Божията благодат идва и се вселява в хората, които са изпитали голяма болка, които са минали през големи изкушения, но не се загубили надежда, а се уповавали на Човеколюбивия Бог.

Благодатта идва и утешава всички онези, които водят битка във всекидневието да стъпчат егото си, които се съпротивляват на светския дух на множеството, които остават непримирими пред отстъпки, които ще разстроят връзката им с Христос.

Не може да има духовно успяване, когато човекът се остави на изкушенията, когато гледа повърхностно връзката си с Бога. Без трезвение, молитва, пост, търпение, въздържание, смирение, светотайнствен живот, човекът не може да почувства Бога, не може да се свърже  с Бога, не може да стане Божий, не може да се спаси, тоест да се възпълни като битие.

Христос обича всички нас, но за да почувстваме тази любов още тук и вечно, е нужно да се очистим от страстите ни, да се покаем, но и да извършим покайни дела. Бог винаги праща Своята благодат, но ако ние сме пълни със самохвалство, с нашите страсти, с плиткоумие и лекомислие, с униние, тази Божия благодат не може да намери място, за да остане и да подейства в нас.

Да, нужен е труд, за да станем Христови. Един труд, който дава като плод покой, мир, радост.

Да, да се уморим, да излезем от удобството ни, да се озорим, но всичко това е много малко пред това, което Бог ни дава отсега, но и във вечността.

Нормално е да се огънем сред безмилостното всекидневие – в което влизаме се сблъскваме с разнообразни изкушения. Нека не се боим и не се ужасяваме. Нека останем твърди във вярата ни в Бога. Нека останем твърди в доверието ни към Бога, в любовта ни към Неговата Личност.

И ако се препънем духовно, поне да не паднем.

И ако паднем, да не оставаме на земята.

Не се страхувай от падението си. Страхувай се от твоята неразкаяност и оправдания – тях трябва да бориш и заличиш. Падението може да се изцели с покаяние. Когато обаче съществуват оправдания, в нас се ражда себеоправданието  и неразкаяността води до гибел.

Нека се изправим с дръзновение, със смелост, защото имаме Бог Отец, Който не остава в греха ни, а вижда покаянието ни, не остава в нашето падение, а вижда любочестивата ни борба да се изправим, вижда искреното ни разположение да станем и да останем Негови.

Този наш труд ще донесе мир. Мирът, който преживява човекът,  който чувства Бога в сърцето си,  който чувства това приемане на Бога, тази Божия любов.

Положи усилие и не се бой. Живей с послушание към духовника си и отдъхни в сигурността на неговия епитрахил.  Живей със светотайнствен живот далеч от светския дух. Остани твърд, гледайки Христос без страх, а с любов; без самохвалство, а със съкрушение;  без претенции, а със смирение.

За да живееш Истината, трябва да се отдалечиш от лъжата. И лъжа съществува във всяко нещо, противно Богу, във всяко нещо, което клевети Истината, което подправя истината, т.е. Христос.

Както една жена, която ражда и изпитва болки, но не остава в болката, защото след малко ще държи в ръцете си новороденото, така и аскетическите трудове може да носят известно затруднение и болка. Но да не оставаме в тях, защото болката и затруднението ще родят радост и щастие, покой и вечен Рай. . .

***

Радвай се с радостта на другите. Не се опитвай да изградиш твоята радост върху нещастието или неуспеха на другите. Когато щастието ни зависи от това колко сме победили другите, колко сме задминали другите, тогава е страстно, злочестно, демонично щастие.

Човекът е призван да изпитва щастие, утешавайки другия човек, обичайки и прощавайки на другия.

Голяма наша духовна победа е да  спрем да гледаме другите като конкуренти, със завист и лукавство.

Не е нужно да отнемеш първенството на другия, за да си щастлив. Не е нужно да нараниш другия, за да се почувстваш по-горе и по-добър от него.

Това, което е нужно, за да сме щастливи, е да спрем да гледаме другите като врагове. Обикновено гледаме другите като конкуренти, защото нямаме вътрешен мир.

Най-добре е да се помирим в нас, да приемем нашия живот, да вземем навярно и някои решения лично за нас. Така лека-полека ще придобием мир и ще оставим другите на мира. Голямо човеколюбие е да оставиш другия на мира. . . Съществува много щастие за всички, не е нужно да го откраднем от някого. . .

Превод от гръцки език: Константин Константинов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s