За да си щастлив, научи кой си и спри да се сравняваш с другите

paulos-3

Автор: Павел Пападопулос

В даден момент трябва да решим какво искаме. Да решим с кои ще бъдем и кои ще оставим, как ще ходим в този живот. В даден момент трябва да решим  всички  тези дилеми на живота. Да изберем. Навярно още не сме готови да вземем едно решение, но някога трябва  да го вземем. Защото в противен случай животът ни минава и ние оставаме в състояние на плахост, объркване, нерешителност.

Докога ще живеем така, гледайки „накъде духа вятърът?”

Докога животът ни ще се определя от другите, бидейки повлияни толкова лесно дори и от епохата, от мненията на другите, от изборите на другите, от живота на другите?

Животът е твой и всяко решение, което ще вземеш, е за теб, за никой друг. Затова е нужно решение.

Но решението, което ще вземем, трябва да знаем, че води до  някои резултати, независимо дали са духовни, емоционални, икономически или социални и т.н.

Не можем да имаме всичко.

И  това го казвам, защото някои неща не могат да се съвместят, не могат да си паснат. Когато се смесят бяло и черно, се получава сиво. Тоест не живееш нито бялото, нито черното. Живееш с една смесица от състояния, които доникъде не водят, а създават само по-голямо объркване.

Мисля, че проблемът ни е, че не сме твърди в решенията ни. Затова и се измъчваме и мъчим другите, затова и се терзаем и се чувстваме неудовлетворени.

Не можем да имаме всичко, отново го казвам. Защото, когато избираш да правиш нещо, със сигурност не може да правиш нещо друго. Всяко нещо, което избираме, отваря вратата за един живот, но същевременно затваря вратата за друг живот.

Животът е твой.  Свободен си да правиш каквото искаш, да избереш каквото искаш. Бог уважава свободата ти. Просто бъди готов да поемеш и отговорността за своите избори. Защото за всички идва моментът, в който да пожънем каквото сме посели през този живот, но най-вече във вечността.

***

Падаме в капана, в който да търсим щастието в дела и състояния, които ни изкарват от всекидневието. Търсим щастието в „лъскави неща”. И затова сме нещастни.

Щастието идва, когато съществува хармония в живота ни. А хармония в живота ни има, когато има хармония в нашата връзка с Бога и ближния.

Щастието в живота ни не идва с напрежението в различни състояния, а с баланса, който управлява всекидневието.

Балансираният човек е щастлив, защото не търси удовлетворение чрез спонтанни изблици, а е непроменлив в своето поведение. Знае кой е, какво прави, как живее, какво иска.

Затова в крайна сметка хармонията в живота, която идва от хармонията, съществуваща във връзката ни с Бога и ближния, извира от дълбокото себепознание, при което приемаме кои сме и кои не сме, какво можем да правим и какво не можем. . .

За да си щастлив, научи кой си. За да си щастлив, спри да сравняваш живота си с живота на другите. За да си щастлив, намери Бога, намери ближния си. Макар и за щастието да не съществуват рецепти, житейският опит и мъдростта на светците ни увещават – за да сме щастливи, трябва да придобием смирение. Смирението ще донесе баланс, мир в сърцето ни. Тогава щастието може да дойде дори и от балансираното отношение към нашето нещастие.

***

Колкото повече човек се „опростява“, толкова повече се обожествява.

Преп. Амфилохий Макрис

***

Ех, ако ме обичаш така, както обичаш твоите помисли  против мене!

***

Не забелязваме нашите недостатъци и грехове, докато в другите намираме много грешки.

Ако искаме да запазим надежда за спасението, нека оставим другите и погледнем нашия хал. Страшно демонизиране е да смяташ себе си по-горе от другите, по-добър от тях. Великата идея за нашето аз, голямата почит, която имаме към всички наши дела, ни кара да гледаме другите като по-низши от нас и да ги осъждаме строго, виждайки само техните недостатъци.

Съответно в нас виждаме само добри и благи неща. По-голямо демонизиране от това не съществува.

Затова и трябва да станем строги съдници на себе си, а не на другите. Нека ние станем светлина и нека оставим другите на мира.

Няма да се спасим, понеже – навярно – сме били по-добри от някои в някои неща. Ще се спасим, защото живяхме смирено и тихо; и положихме усилия да станем утеха за брата ни, а не кръст и пречка за живота му.

***

Макар  да ми счупиха крилете,  не се боя,

зная, че ще падна в Твоите обятия.

***

Човекът, който се подвизава духовно и тази негова борба е резултат от послушание и става със смирение, има в себе си радост, благородство, великодушие. Не се бои от нищо и от никого. Действа смело там, където другите се плашат. И всичко това, не защото мисли, че е някой е постигнал нещо; напротив, защото няма излишна почит към своето аз-че. Затова и не е злочест, не анализира събитията, а ги приема и се отнася към тях благородно, а не малодушно. Затова не живее  със сметки, където, ако излязат криви, започва да се жалва, казвайки постоянно „защо на мен. . .”. Затова и никога не зарязва борбата. Защото се надява, не на неговите сили, а на Христос; не се надява на неговите знания, познанства, имоти, а на Христос.

Духовният живот не е хленчене. А горене. Горене, което те кара да пееш, ако ще слънцето да те изгаря за едната  надница. Горене, което те кара да се усмихваш дори тогава, когато другите те гледат с половин око. Горене, защото те кара да извикаш за твоята любов, за това, което сърцето ти чувства, да споделиш радостта си.

Духовният живот е любовна връзка, а не вземане-даване със сводници и блудници.

Любов, мόре, знаеш ли какво ще рече? Никога да не утихнеш, постоянно да гориш вътрешно, защото искаш да видиш Любимия си, да Му говориш, да станеш едно с Него. И само когато си с Него постигаш мир, намираш отново себе си, по-скоро ставаш по-добър, сякаш Неговото присъствие те развива като човек.

Любов, мόре, е духовният живот, не хленчене, ропот и злочестие.

Любовта е . . . любов без насита. . .

Затова искаш  да отдадеш още повече себе си, докато престанеш да съществуваш. Докато станеш другият, ти да станеш Той и Той – ти. Докато се загубиш в Неговото вечно целование, без думи, без похот, без лукавство. . . а в едно взаимно проникновение, във вечно общение на любов и разбирателство, което започва от сега и няма край.

***

Когато ти се смириш, всички ще ти се виждат свети; когато си надменен, всички ти изглеждат чепати и зли.

Старец Йосиф Исихаст

***

Зад пророка виж подвижника. Зад Кръстителя виж девственика. Зад Великия виж смирения. Зад светеца виж Йоан.

Зад всеки светец съществува цял живот на борби, трудове, сълзи. Крие се един живот в молитва и аскеза, простота и незабележимост.

Не това, което знаем, а всичко, което не знаем за св. Йоан Кръстител и Предтеча на нашия Господ  го прави велик между хората и светците. И всичко това, което знае нашият троичен Бог за нас.

Това ме очарова в св. Йоан – че е едно превъзходно диво  цвете, което разхубавява света и светът не го познава. . .

 

Превод: Константин Константинов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s