Брате, остави живота на другите

Архим. Павел Пападопулос

Има някои хора, които, каквото и да кажеш, ще реагират, ще те поправят, ще изкоментират, ще ти предлагат (винаги) нещо по-добро.

 Никога обаче няма да направят нещо. Това е трагедията в случая.

Никога няма да напишат по някоя тема, а ще очакват ти да напишеш, за да го изкоментират.

Никога няма да направят нещо, а ще очакват ти да направиш, така че да те поправят. Да ти кажат как те ще го направят те.

И е тъжно да гледаш такива хора.

Хора, които нямат, нещо, което да кажат, които са празни и които се опитват да изпълнят живота си с живота на другите.

Тези хора винаги са готови да се възпротивят вместо да действат.

Превърнали  са тяхната „низост“ в естествено свойство.

И правят всичко това, понеже „се грижат и интересуват от тебе», понеже «са длъжни да говорят», понеже «съвестта им го диктува“. . .

Брате, остави живота на другите, остави греха на другите.

Ако имаш смелост да видиш сърцето си,  живота си, подбудите си, ще разбереш, че имаш нужда от покаяние – и ти, и аз и всички ние.

Всички правим грешки, всички сме несъвършени.

Въпросът не е да видим кой греши повече, за да го изобличим, а как всеки от нас да стане прегръдка за другия.

Но, внимание. . . не за да успокояваме другия в греха му.

Нужна е голяма разсъдителност. Ако ни попитат, да кажем мнението си. Оттам нататък всеки е свободен да избере живота, който иска.

Трябва да разберем, че не дойдохме в този живот, за да поставим спирачка на живота на другите  хора.

Ако се грижиш за брата си, помоли се за него, бди за него, пости за него.

Лесно е да осъждаме и да принизяваме някой. Трудно е да му помогнем реално.

Но ако го обичаме, ще жертваме няколко момента от нашето всекидневие, за да се помолим на Бога за него.

Преди да кажеш нещо, го обмисли. Изчакай. Виж критериите си. Виж сърцето си. Виж сърцето на брата си. Навярно цената на словото ти е да загубиш завинаги брата си.

И тогава е късно. . . дори и за „прощавай“.

***

Въпросът не е,  че те обичам, а че твоето присъствие разбива моите страхове, че светът ми става по-красив чрез теб.

И това е най-великото благословение. Да мога да явявам тайните на сърцето ми без страх от осъждане, без унижението на отхвърлянето, а с приемането на твоята любов.

И тази нежност е всичко най-свещено и благо, всичко най-непорочно и естествено, което мога да  ти дам.

Всяка целувка е поклонение. Поклонение пред този Божи образ, който се въплъщава в очите ти.

Превод: Константин Константинов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s