И нито сълза за рая, който продаваме за една глътка тление

Архим. Павел Пападопулос

Каквото и да ти е сторил другият, колкото страшно и оскърбително да го смяташ, помисли, че не те е разпнал! Припомни си Христос, Който претърпя и понесе най-голямото оскърбление.

Не идвай на изповед, за да ми се оплакваш от другите. Какво искаш? Искаш оправдание? Със сигурност ще го намериш в хората, които искат да се разбират добре с теб, а не в тези, които те обичат истински. Защото този, който те обича истински, иска твоето спасение, което идва чрез смирението и не храни егоизма ти.

И когато ти казвам това, веднага ми отговаряш, че не искаш оправдание, просто го споменаваш. Защо го споменаваш тогава? Защо споменаваш уж неправдата, която си претърпял? И не искаш дори това да признаеш. Не искаш да признаеш егоизма и настояването си да бъдеш оправдан.

Ако не диреше оправдание, нямаше да го споменеш. Нямаше да споменеш, че свекърва ти е чепата, щеше да кажеш, че нямаш любов и търпение към нея, и щеше да сложиш точка. Нямаше да споменеш, че детето ти е проблемно и не слуша, а щеше да признаеш, че не си добър родител и методът на твоето възпитание се  е провалил. Нямаше да споменеш, че съпругът-а/та ти има абсурдни претенции, а щеше да признаеш липсата на жертвен дух от твоя страна, твоята неадекватност да видиш брака като място за аскеза, а не като място за комфорт.

И чрез разговора навярно да разбереш и да се съгласиш, защото си благонамерен, но тръгвайки от изповедалнята, ще започнеш да претендираш за непогрешимост, отново ще започнеш да се държиш като нехристиянин, макар и да заявяваш, че си християнин, ще започнеш да се държиш високомерно.

Защо? Защото си съгласен с това, което казахме, но не искаш да го приложиш. Разбираш, че това иска Христос, но настояваш на твоето. И това е някаква духовна шизофрения. Твоето „да” е едновременно „да и не”. Така обаче не можеш да вървиш напред.

Ако идваш на изповед, за да намериш утеха за твоя засегнат егоизъм, не пристъпваш правилно. На изповед идвай с решителност да умъртвиш твоя егоизъм, а не да го възкресиш. Само тогава духовникът може  да ти помогне реално, само тогава Бог може да действа в живота ти, само тогава ще намериш истински мир. Защото всички тези проблеми се създават поради твоята непримиримост.

Ние от мухата правим слон поради нашия егоизъм. Един поглед от съседа го правим на въпрос, една шега от страна на някоя приятелка или приятел я разглеждаме като намек, който анализираме в нас дни наред. И цялото това състояние ни изморява и терзае. И то е наше творение, терзание от помисли, което поражда душевно отпадане, но най-вече духовно.

Дори  и сълзи проливаме поради нашия наранен егоизъм, че не ни признават, не ни приемат, не ни почитат, не копнеят за нас, не ни обичат. Но  нито сълза за живота ни, който губим. И нито сълза за рая, който продаваме за една глътка тление.

Превод от гръцки: Константин Константинов