Принизихме Христос до натрапник в нашия живот

Автор: архим. Павел Пападопулос

„Повечето хора не Го разбраха, не можаха да приемат смирението Му, незлобието Му, това, което даде на всички без да прави разлика.
Мнозина са тези, които още Го поставят под съмнение, обвиняват Го, хулят Го, без да могат да проумеят Неговото величие.

Не могат да разберат печалбата от доброволното «поражение», не могат да приемат, че те самите са призвани да загубят, за да спечелят, да загубят техния добър профил и като незначими накрая да станат значими.
Повечето от нас сме християни- артисти, християни от „конкурси за красота».

Интересува ни нашият профил, образ, авторитет, мнението на другите, а не връзката ни с Христос, връзката ни с другите.
Принизихме Христос до натрапник в нашия живот и още един път стана «хулният учител», който смее да говори за нещо по-дълбоко от нашите индивидуални «духовни постижения». Той ни говори за общение на любовта, за прошка, за загубата на нашето «его».

Христос ни увещава да преобърнем нашия живот. Да преобърнем нещата във връзка с това, което нашето секулиризирано Християнство ни зове да преживеем. Някои навярно се съмняват, че това, което живеят в Църквата, не е християнско. Защо? Защото нямат радост, защото, докато живеят в Тялото Христово, сякаш живеят в „тялото“ на злочестието, привидната сериозност, формализма, самохвалството и егоизма.

Затворени в дребнавости, в «Не!», в «Трябва», в нравствени правила за усъвършенстване на «външното добро свидетелство».
Не е лесно да приемеш, че толкова години, макар че беше църковен човек, живееше без Христос. Не е лесно човек да приеме, че неговото християнство, което живееше и навярно още живее, е някакъв прикрит психологически трик, за да измени вините си в наказание- изкупление, и Христос в един висш съдия на живота, когото може да откупи, изпълнявайки неговите «желания».

Някои от нас Го търсим. Търсим не някакви остатъци от Христос, а Него Самия. Търсим Христос на отците на Църквата, а не Христос на морализма и злочестието.
Търсим Го, не защото «трябва» да Го намерим, а защото искаме. . .
Чувстваш нуждата да Го намериш. Да влезеш в общение с Него, да станеш Негов дом и Неговият Дом да стане твое отечество. . .

Някои други са Го намерили. Малцина са. . .
Незначими за нас. Хора, които не ги „лови” твоето око.
Живеят в пещери, по пътища, в къщи, в пустини, в градове. Живеят навсякъде, но и никъде.
Живеят в света, за света, но бидейки умрели за света. . .
Иисус Христос. Кой не знае това име? Целият свят!
Кой обаче Го познава?“

Превод: Константин Константинов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s