Страхът ражда най-големия неуспех

woman-1006102_1280

Архим. Павел Пападопулос

Никой грях не може да победи Божията любов. Дори и най-големият грях е малка искра в океана на Неговото човеколюбие. Затова и се покайваме, затова и коленичим в епитрахила на духовника ни и искаме прошка. Защото се надяваме.

Надяваме се на тази Негова милост, която поставила един разбойник пръв в Рая, която направила блудницата преподобна подвижница, която направила гонителя първовърховен апостол, която направила митаря-евангелист, която прави всеки човек богочовек по благодат.

Това да искаш прошка не означава винаги, че ти си сгрешил. Най-вече означава, че поставяш другия над егоизма си, че искаш да се помириш с другия, отколкото да бъдеш оправдан, че искаш да останеш във връзката с другия, отколкото да победиш другия, който навярно е виновен.

Да искаш прошка, ако си виновен, е даденост и е самопонятно,  не е нито добродетел, нито нещо специално.

Да не искаш прошка, когато ти си виновен, е демонично.

Да искаш прошка особено когато ти не си виновен, когато ти не си сгрешил, е богоугодно и блажено; защото показва победата ти над егоизма.

Целта не е да се оправдаем на всяка цена, а да се простим с другия на всяка цена. Дори цената да е изглеждаме слаби и глупави. Ако не си готов за нещо подобно, поне не ми говори за любов. . . говори ми по-добре за справедливост и закони, за наказания и награди.

***

Да имаш другар в борбата си, а не в страстите си, това е благословение. . .

***

Проявявай състрадание към всички. Особено към тези, които живеят без Христос. Бъди снизходителен с тях и състрадателен.

Не е твой дълг да ги изобличаваш и осъждаш. Твое задължение е да се молиш за тях, да бдиш за тях, да им прощаваш в сърцето си, да ги прегръщаш със снизхождение. Така действа Божията благодат, просветлява човеците и им помага да стигнат до покаяние.

Там, където съществува безразсъдна ревност и строгост, не съществува  Божията благодат. Истината трябва да се явява с кротост и смирение,  мир и любов.

За да спечелиш другите, понякога трябва да загубиш. Особено за да ги спечелиш в Христа, трябва да им покажеш, че си готов не само да загубиш, но и да се разпнеш за тях.

***

Като любим рефрен, като ухание на твоите коси, като лазурно небе на пролетната сутрин, като усмивка на малкото дете, като приятелско мълчание, като красота на цветето, като Божията любов, като майчина топлина, като сигурна прегръдка да бе животът. . .

Защо любовта да прилича на самота? Защо да се поучавам чрез болка? Защо предателството да стои като моя сянка?  Защо усмивките да са уроци по актьорско майсторство? Защо облаците да носят дъжд? Защо да разпилявам красотата в забрава? Защо да изгризвам крилете си сред пустославие? Защо любовта да става страст и катастрофа? Защо в живота да е така?

И тогава гласът ми кимна шепнешком, изпълнен със сигурност: не така е в живота.

Животът е най-красивото бавно и ритмично движение на безсмъртното, благозвучното ехо на небето,  снизхождение, в което без да подозираме играем, то е стихотворение, в което няма мерена реч, нито рима, то е мъка и радост, болка и покой, плач и песен, безпокойство и спокойствие, проиграване на сърцето от срещата, скръб от едно довиждане, радостна скръб от една соната, издъхване на погледа, който видя мрак, но и светлина.

Но  главно е с теб, за теб, с мен, за мен.

Защо в живота да е така?

Не го казвай. . .

Така е в живота – казвай, и не оставяй от очите ти да избяга надеждата, вярата, но най-вече любовта. Така е в живота. . . Един изгрев, който играе на криеница със залеза.

***

С всеки човек бъди истинен. Още повече се налага да си истинен и искрен с твоите ближни. Никоя връзка не може да стъпи върху лъжата. Не съществуват невинни лъжи, не съществуват добри лъжи. Лъжата винаги е лъжа.

Бъди истинен с човека си. Да знае другият с кого си има работа. Да знае как мислиш, кой си. Ако той остане с теб във връзка, поне да остане, имайки предвид кой си, коя си. Да носим маски само, за да остане другият във връзка с нас – а всъщност мамейки го – това е цинично.

Не е богоугодно това, което казват някои: „целта оправдава средствата”. Нещо подобно е лицемерно и хулно за връзката ни с другия човек.

Откриването на нашите чувства, помисли, дела пред другия поставя основите за една съществена и жива връзка с него. По моето скромно мнение  по-добре другият да те отхвърли, познавайки те, отколкото  да остава с теб, непознавайки те поради твоето лицемерие и лъжи.

Не си пасваме с всички. Но поне с хората, с които сме заедно, да бъдем истинни. И мисля, че другият именно по тази причина трябва да има междуличностна връзка с нас: понеже ни познава, а не защото не ни познава; понеже приема това, което сме, а не защото го излъгахме. Велика добродетел е да можеш да си истинен, знаейки цената на отхвърлянето. И когато казвам истинен, нямам предвид непреклонен в твоите капризи и вироглавие (такъв съм, на който му харесва!), страсти и инат. Истинен означава, че разкриваш тайните на сърцето си на другия без страх, защото разчиташ на  разбирането, на приемането от другия, на снизхождението, на любовта му към теб. Доверяваш се на другия и му се откриваш без страх, без да се опитваш да скриеш своите грешки и недостатъци.

Разбира се, другият може да те отхвърли. Това ще стане, ако той в  крайна сметка не те е обичал истинно, нито е проявявал разбирателство и снизхождение. Това, че някой те отхвърля не означава, че винаги ти си виновен. Може другият да е виновен – в крайна сметка да се е оказал малодушен пред твоята искреност, пред твоето откриване спрямо него.

Пиша го отново: по-добре да ме отхвърли някой, познавайки ме, отколкото да го заблуждавам за това кой съм, само и само за да остана във връзка с него. Защото в крайна сметка връзката, която се основава върху лицемерие и лъжа, които идват със страха от отхвърляне и от раздяла, никога не може да върви напред и да ни направи истински радостни.

Помни: истинските отношения освобождават личностите, не ги поробват в маски, които обслужват връзката им. Страхът ражда най-големия неуспех в отношенията, затова и ев. Йоан ни казва: „съвършената любов пропъжда страха”. Там, където съществува страх, не съществува любов, а злочестие и ропот, лъжи и лицемерие, права и сметки колко сме дали и колко сме взели.  А там, където има любов, не съществува страх, а прегръдка на приемане и прошка без сметки; съществува взаимно проникновение и взаимно разбиране.

Превод: Константин Констнантинов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s